Преди концерта на Буена Виста се разходих из няколко книжарници. Взех си две книги, последната на Харуки Мураками и новата на Хорхе Букай.
Докато първият автор може да не се понрави на всеки, то вторият ще ви влезе под кожата. "Приказки за размисъл" е невероятна книга. Вътре има разкази, приказки, стихове, притчи, които садържат невероятни истини за живота, любовта, приятелството поднесени провокативно.
Прочетох книгата на един дъх и ми беше мъчно, че свърши. Избрах да споделя ето този стих:


Мимолетност


Родих се призори,

  детството ми мина сутринта,

    а около пладне

      прекосявах вече младостта си.

        И не че ме е страх,

          че времето минава толкоз бързо.

            Само малко ме тревожи мисълта,

              че може би утре

                ще съм

                   твърде стар

                     за да направя всичко, което съм отлагал.

...


Хензел, толкова по въпроса за времето ;)

много ми хареса :)

Нали? Цялата книга е върха :)

Вчера щях същата книга да си взема :) А песента е страхотна, благодаря за усмивките, които ми даваш - аз вече все ти благодаря в коментарите си, ама има защо! :) Целувки!

май скоро време ще я притежавам и аз, запалих се :)

edit: всъщност вече си поръчах друга негова "Нека ти разскажа", след нея ще си взема и тази. Благодаря Деси, без теб нямаше да ги открия :))

Нали за това са приятелите :)

дечко

:)