Интересно ми е, колко ли са гледали филма "Лолита" на Ейдриън Лейн (всъщност може би има такива, които си спомнят и този на Стенли Кубрик от 1962), а може да има и такива, които дори са чели романа на Владимир Набоков?

Прелюдията е толкова дълга, защото съвсем наскоро четох история със същия сюжет, която, както и филма, ме трогна дълбоко.

С неохота си признавам, че плаках за героя на Джеръми Айрънс – Хумберт. Да не казвам, колко възневидях малката Долорес.

Сега, прочетената история ме върна в спомените за изпитаните тогава емоции и ме накара да се замисля за тази именно любов. Любовта при голяма възрастова разлика. Възможна ли е и всъщност, каква тя е за всяка една от страните? Моите мисли, пречупени през една диплома.

Обича ли Лолита истински? Аз мисля, че да. Обича и то изцяло и всеотдайно, до край – докато започне да обича друг. Защото обичта на Лолита е крайна. За съжаление.

Аз разбирам Лолита. Тя е дете от разбито семейство. Живее с майка, която няма нито време, нито разбране за нуждите и желанията на дъщеря си, защото и тя самата е с интелектуално развитие на тийнейджър. Твърде себична и ограничена, концентрирана предимно в задоволяване на собсвените потребности.

Милата Лолита си няма и татко за подкрепа, той отсъства от картинката, не само физически, а и духовно. Възможно е да е избягал, или да са го изоставили, но при всички положения е неудачник в очите на неговите жена и дете.

И ето имаме едно момиче, с потенциал, на което липсва внимание, обич, топлина и всички онези предпоставки, които допринасят за положителното развитие на този потенциал. На този фон нашата Лолита ще заобича всеки, който и обърне внимание, постави нея на пиедестал и постави себе си в краката и, който отвори света за нея и и покаже всичките му прелести и чудеса. Единственото с което мога да сравня любовта на Лолита в този момент е любовта на куче. Не се възмущавайте! Кучето обожава своя господар, който го храни, играе си с него, извежда го навън, разрешава му да спи в леглото. Така и нашата Лолита обожава човека, който е разбил ограничението на стените на последната квартира на майка и, и е показал колко прекрасен е света, колко хубави неща има навън, колко великолепно е да чувстваш с цялото си сърце радостта от свободата. Да свободата, защото Лолита за пръв път се чувства свободна, чувства се значима, чувства се обичана. Тя успява да се хареса на другите и да намери приятели. Чувства се за пръв път в живота си истински щастлива.

Но има ли пълно щастие?

Проблема е в предразсъдаците. Човек е социално животно, той живее с поведенческите норми на социума, ще не ще, те са насадени от най-ранна детска възраст (особено в развитите общества – ах как звучи). Колко пъти в живота си сме били конформисти? Защото ако не сме, групата ни отхвърля. Нашата Лолита, вече приета от света, не иска да бъде отритната. Защото света и харесва, защото там е интересно, защото е широко, не е тъпата боксониера на майка и. Но в същия този свят нейната любов е неприемлива, възмутителна, порочна. Това не е Викторианската епоха, когато бракове между хора с огромна разлика във възрастта са се смятали за нормални. Това не е Арабския свят, където, подобни бракове са, да не кажа правило, но често явление. О не! Това е модерния свят, съвременната държава с кино, мино, театър – всичкото е вятър, и интернет. Нейната любов в това общество е Табу. Хайде сега представете си, това мило момиче, разкъсвано между „грешната” любов и предизвикателствата на новия, за нея, свят. Ах, как ми става мъчно! Тя трябва да реши, дали да остане вярна и да се опълчи на обществото около нея, или напротив, да жертва чувствата си на олтара на своето бъдеще в това общество. Ха познайте сега какво ще избере. Резултата от нейния избор ми напомня малко на приказката „Храни куче – да те лае”. Тъжно, но не искам повече да се разпростирам.

Защото сега е ред на Хумберт. Той е в тази особена възраст, в която мъжете започват да се чувстват малко нещо несигурни. Излизат от младежките години и навлизат в зрялостта. Точно в този момент имат пред себе си едно мило безпомощно същество, което се нуждае от закрила, в чиито очи се чете обожание и възхищение. Е как да не се влюбиш безпаметно?!

Любовта на Хумберт също толкова истинска, всеотдайна. Любовта му е безкрайна. Той вече е узрял за такава любов, но защо я отдава на Лолита? А вие как мислите? Това ухание на младост, тази свежа прелест, която прилича на пролетна роса, толкова изкряща и прекрасна. Той не иска да остарява и чрез Лолита ще остане вечно млад, иска да пие от нейните сокове прекрасни сякаш са жива вода. Тя е като „Чиста дъска”, той може да твори, да я моделира по свой вкус и представи. Уви бедни ми Хумберт, твоята любов е посята в неподходяща почва, защото плодовете, не са такива, каквито си очаквал. Същата тази врата, която отвори за своята прекрасна Лолита, сега се затръшва пред теб. Стените, които разруши, за да и подариш свободата сега се издигат отново, но ти вече си от другата страна и си отдал любовта си безвъзвратно. Мислех си с какво може да се оприличи болката от разбито сърце. Най-близка е имагинерната болка в някой част на ампутиран крайник. Човек изпитва истинска болка, но нищо не може да се направи, защото това, което боли, вече го няма. А Хумберт? Изоставен, предаден, излъган, обруган. Как да не ми стане мъчно. Такава любов не бих пожелала и на най-големият си враг. Защото страданието е непоносимо. Може да съм твърде наивна, но ми се иска любовта да е споделена и докрай. За съжаление живота рядко се развива, като в приказките и краят ни изненадва, доста често неприятно. Искрено съжалявам жената, която ще се влюби в Хумберт. Той може и да и отвърне, но няма да е същото, няма да е така.

Защото неговото сърце вече е Лолита.

 

p.s. Всъщност отговорът на въпроса: „Възможна ли е любовта като на Лолита и Хумберт?” е: „Да” (за справка виж Автобиографията на Чарлз Чаплин).

Уау, караш ме да се изчервявам сега. В твоя блогрол?! Направо ме разби :)
Благодаря ти за коментара!

Гледала съм филма.Потресе ме!

Наистина е невероятен, но и самата книга са своето време е направо извънредна! А тази история всъщност е стара, колкото света :)

В повечето от нас поне веднъж е имало по една Лолита и един Хумберт (може би единствено сценария е с друг нюанс).

Гледах филма отдавна, тогава чувствата ми бяха смесени, сега ако го гледам ще е друго - сигурна съм или поне ще съм наясно как чувствам филма.

"Казвал ли съм ти, че умните жени са нещастни?" - но борбени и никога не изглеждат като такива (нещастни)

turbo4, "Само човек, който умее да преживява болката, защото от болка се помъдрява" - страхотно изказване!

dessykg, благодаря ти!

Песента докосва....

Благодаря и аз Hera! Радвам се, че текста те е развълнувал.
Поздрав!

Мисля тази вечер да си пусна диска с този филм ,
заинтригуван от разсъжденията ти.Колкото и пъти да съм го гледал-винаги е било различно усещането.От възторг-до спиране по средата .
Какво ли ще е днес...

Когато го гледах и у мен се бореха различни чуства, като почнеш от погнуса, надежда, очарование и завърши с мъка. За да хвърлиш такава истина в очите на хората трябва да си адски смел и готов на всичко.

Много, много добре си го казала. Точно такива са чувствата, които и аз изпитах тогава...., но не можех да ги определя, за това казах смесени, но ти ми помогна. ще трябва пак да го гледам този филм. Със сигурност сега прочита ще бъде различен.

Радвам се, че текста те е докоснал :)
Благодаря ти!

филма докато четях. много добро

Благодаря!

филма е страхотен, коментара и разсъжденията ти по филма - просто не оставят място за коментар според мен. поздравления!
филма го гледах преди десет години...не само филм...беше лично изживяване...беше красиво...и тъжно... имам постинг на тази тема вм оя блог

Филма е невероятен, а книгата още повече!Абсолютно споделям гледната ти точка с малката разлика, че понеже Джерами Айрънс ми е любим актьор, а в Лолитка се прокрадва афинитет към консумирането на новополучената си власт , което според мен би се развивало все повече, та съм малко повече в подкрепа на неговия образ. Но само малко))
Постинга е много добър наистина, поздравления!

Благодаря, че отделихте време да прочетете този пост и за коментарите :)
Поздрави и нека новата година ви донесе повече радост!

беше на тема"Ерос и личност в романа "Лолита", гледах и филма...Още не мога да заявя позиция.Все пак се сещам,че Хумберт беше упоил Долорес, преди да бъде с нея първия път,но после каза,че всъщност той е бил изнасиленият, или нещо такова.Сещам се още,че той беше истински фетишист, чорапчетата на Ло го докарваха до лудост, но и тя определено е надраснала годините си....
Поздравявам те за тежката задача, с която си се наела!

В тази история има адски много психология. Аз съм я засегнала много бегло. Писанието ми е просто леко загатване на нещата, без претенции за дълбочина, както съм избегнала и подробностите. В противен случай, щеше да стане адски дълго и заплетено. А аз определено не съм целяла темата да бъде изчерпана докрай. Единственото, което исках е да споделя една реминисценция от друга история.
Поздрави и благодаря за коментара!

Да започна с това, че пишеш прекрасно! Това беше наистина красива лъжа, защото ти пишеш за любов, а във филма любов няма. Да, преди да попитате, гледала съм го. Два пъти. Първия път бях прекълено развълнувана, за да осъзная за какво точно става въпрос и си казах "каква красива любовна история!". Но в това няма никаква любовна история, колкото и да ми е тъжно. Тук става въпрос за нещо друго. Може да кажете, че съм голяма мъжемразка, заради следващите ми няколко изречения, но всъщност не е съвсем така... малка мъжемразка съм :) Той не я обичаше. Той просто като типичен мъж на към 30-30 и няколко, беше изпаднал в криза на средната възраст, беше се паникьосал, че остарява, и имаше нужда от нещо, което да го накара да се чувства млад (както ти сама каза, dessykg). Според мен, той постъпи много егоистично, до такава степен ме отврати постъпката му, че ми се гадеше, когато гледах някои сцени. Любов значи да даваш, без да искаш нищо в замяна, да мислиш и да се грижиш за другия, да го предпазваш, да мислиш кое е най-добро за него, а той не постъпи така, той не прецени, че тя е само едно не достатъчно отговорно и зряло дете и не може сама да взима толкова сериозни решения. Той беше възрастният, който трябваше да помисли и да се сдържа. Това не беше любов и по още много причини, но аз ще кажа само няколко. Мъжете обичат да се чувстват герои, защитници, да усещат, че някой се нуждае от тях, и той намери това у нея. Той не я обичаше, той просто получаваше от нея, каквото му беше нужно. А тя... и тя не го обичаше. Всичко при тях опира в получаването. Не даването, а получаването. Той получаваше това, от което се нуждаеше и тя получаваше, това от което се нуждаеше. Те не се концентрираха върху това, което си дават, върху това да направят другия щастлив, а върху това, какво ще получат.
А що се отнася до въпроса, дали любовта с голяма възрастова разлика може да съществува, мисля, че изцяло зависи от хората. Трябва да си много силен, за да преодолееш всички пречки, в името на любовта. Помня, веднъж бях влюбена в учителя си, той беше на 20, а аз на 13, и си мислех, че е настъпил краят на света, защото той не ми обръщаше внимание, но дори тогава не си и помислях да имам нещо с него, дори ме беше срам да говоря с него... И пак: много хубаво пишеш, но не съм съгласна с теб.

:)
Радвам се, че сподели позицията си и я уважавам.
Съгласна съм и с това, че да обичаш, значи да даваш.
Но не съм съгласна, че героите не са се обичали. Защото сравних тяхните чувства с тези на куче и стопанин. Нима това не е пак вид любов. Стопанинът обича кучето си, защото то му дава своята преданност, игривост, запълва му времето или някаква празнина и т.н. Кучето "обича" господаря си, защото той го храни, грижи се за него, играе си с него, отделя му внимание и т.н.
Различни думи определящи един особен вид взаимоотношение между два индивида - любов, обич, привързаност...
Поздрави!

"p.s. Всъщност отговорът на въпроса: „Възможна ли е любовта като на Лолита и Хумберт?” е: „Да” (за справка виж Автобиографията на Чарлз Чаплин)."
Мисля, че нещо по отношение на любовта... Не се съгласявам съвсем. Хумберт е влюбен в Лолита. Лолита също е влюбена. Дотук - възможно. Лолита е влюбена, обаче в онзи, който снимаше порнофилмите (не помня името на героя). Така че между Хумберт и Лолита няма споделена любов, следователно пак възможно:) Освен това, трудно да кажеш доколко любовта се осъзнава като такава от 13-годишен човек... И дори, ако приемем, че Хумберт и Лолита наистина взаимно мноооого се обичат... Хм! Тя накрая му отказва да зареже всичко заради него, т.е. историята не свършва особено добре от гледна точка на тази "любов". И друго... като се каже Лолита, трябва ли да се има предвид и параметърът "Забавно ми е да съм с мъжа на мама (който не ми е роден баща)"?! Щото това, ако е така, тежък комплекс:)))) Иначе, разликата във възрастта... пречи, ако единият не е зрял. Да не говорим, че с непълнолетни си е престъпление (а Лолита е и малолетна даже)... И то не защото онези лоши скучни хора ще се мръщят, а защото детето е дете и не може да преценява ситуации обективно... Така, че на въпроса дали такава любов е възможна:))) Не мисля, че тази любов въобще е любов. Дори при Хумберт можем да се съмняваме. Не е от възрастта му. Когато той самият е бил на такава възраст, първата му любов (на неговата възраст) умира (не помня как). Оттогава той е обсебен от 12-13годишните момиченца... Така че може да се тълкува, че чрез секса с Лолита той се опитва да изживее онова, което не е могъл да изживее с голямата си любов. Възможно е дори да проектира онези чувства върху Лолита; дори самият той да мисли, че обича Лолита, но реално това НЕ е любов. Виж за Чарли Чаплин нещата са по-различни:) (макар, че и тя май е била непълнолетна...)

и последно ... :)

Какво последно?! Ако имаш предвид Чарли Чаплин и Ууна, мисля че там е имало по-истинска любов между двамата, отколкото в романа на Набоков...

Възможна ли е истинска любов между двама души с голяма разлика във възрастта?

Да:) Обосновавам се веднага:) Не мисля, че само възрастта е определяща... Бих могла да попитам също: Възможна ли е истинска любов между двама души със сини очи? (Знам, че не е толкова елементарно...) Но все пак, това, което те кара да обичаш човек... не знам как да се изразя. Ако някой с определени качества е достоен да го обичам при положение, че е на моята възраст, защо да не е достоен, ако е по-млад или по-възрастен (и със същите качества)? НО - правя уточнение, все пак въпросният мъж (казвам "мъж", понеже съм жена) трябва да ми пасва някак си... Така си представям нещата. И естествено, ако говоря за любов МЕЖДУ..., това значи, че любовта е взаимна, т.е. и другият е намерил нещо ценно в мен, независимо дали е по-млад, връстник или по-стар. Моля да не се бърка със ситуация: Тя въздиша по него, той се чуди как хем да я отблъсне (защото не изпитва същото към нея), хем да не го направи по нетактичен начин, защото няма желание да наранява КОГОТО И ДА Е безпричинно. На такава ситуация казвам несподелена любов. И, разбира се, това, че мисля, че е възможна истинска любов между двама с голяма разлика във възрастта, не означава, че винаги се случва. Да призная, мисля, че не е често, дори е рядко явление, но го има. Е, предполагам, има и определен лимит за разликата (който си е индивидуален). Ако единият е на 15, другият на 70... май ще е трудно да се появи любов (поне аз не мога да си я представя)

Абе май сгафих с последното изречение от предния коментар. Нещо с Чарли Чаплин... Той на около 70 се събираше с нея ли? Ако е било така - явно има и такова... вече бих го нарекла изключение на изключенията. И пак казвам - това, че някъде се е случило (вероятно) не значи, че пак ще се случи:))